Sold Out Design presents: “Meet the Maker”
An occasion to delve into the motivation and inspirations behind the work of various creatives
The first invited artist is Rosie Eisor whom I got to know at the exhibition “Living Room”, curated by us at CU29 Gallery Plovdiv in 2022. Rosie is a true multidisciplinary artist as she works in various mediums such as zines and print work, textile art, ceramics etc.
In a blitz interview we sneak peek into her recent tufted rugs work with animalistic iconography, done during her stay at Viafarini Studios, Milano
Recently I see an increasing interest towards tufted rugs making, mainly from artists who work in other mediums, too. Why did you resort to this technique yourself? And why do you think it came to notoriety?
In my opinion, one of the main reasons the interest in tufted rugs has expanded is due to technological advancements and the increased accessibility of tufting machines and tools, which have made this technique widely available. I truly believe this field opens up a whole new universe of creative possibilities.
I view this phenomenon as a rising tide in contemporary art as well, where textiles, as a material and technique, are now increasingly garnering interest and popularity. Evidence of this trend can be seen in the growing number of artists as you mentioned, including myself, who are drawn to working in this field. The richness of opportunities offered for exploration and experimentation leads to intriguing results for the audience, too.
Do you consider your carpets an object of design or visual art? How important is the functional aspect of the artwork to you?
I primarily perceive my rugs as art objects, considering their unique designs and amount of time invested in their creation. That’s why I find it challenging to use them merely as floor coverings since textiles are more susceptible to wear and tear over time.
On the other side, I find integrating visual art into functional objects for everyday life both intriguing and appealing. It offers a charming blend of aesthetic pleasure and practicality, enriching our daily experiences with elements of creativity and beauty. Certain carpets, in particular, go beyond their functional purpose and transform into captivating works of visual art, infusing an extra layer of depth and profound meaning into their existence.
You have a very strong visual language in your graphic design and zine works, often you use various symbols, what inspired you for the last piece? Why the pig?
The “Wild Swine” is an artistic interpretation of the “scrofa semilanuta”, an ancient emblem of Milan, with strong associations with a legendary tale about the city's foundation. According to the legend, prince Belloveso founded Milan following a dream where a goddess revealed its location. The presence of the sow in the dream held profound cultural and religious significance, symbolizing abundance, fertility, and prosperity for the land. This rug is part of a series of works created during my residency at VIAFARINI in Milan, depicting mythological animalistic symbols closely linked to the city.
Do you think people acknowledge your rugs as wall decoration?
Some individuals may perceive them this way. I have observed how historical art labeling and traditional gender roles have contributed to biases in the perception of art forms like ceramics or textiles. These crafts were often associated with women’s practice and viewed as decorative. Due to these societal perceptions and gender biases, I’m reluctant to label my creations merely as wall decorations. I believe that my rugs hold artistic value and should be appreciated beyond their functional or decorative use, breaking free from outdated gender prejudices.
How long does it take to produce a piece?
It depends, but in general, if I already have a vision of the carpet, and let’s say it is one square meter in size, working with a tufting gun will require nearly a full working day with minimal breaks. Afterward, I would need another day or two for adding details and possibly hand-sewing. Additionally, it would take one more day to finish tasks like fixing the back with glue and backcloth, with some extra time for trimming. Altogether, I estimate that I would need approximately 5 days to complete the work.
How did the Italian public react to your work? Is contemporary carpet making of interest to them?
I won't talk about my artworks, but the evident curiosity about this technique is striking as the audience enjoys the diverse spectrum of colors, textures, and forms it offers. Like many others, including myself, they are interested in anthropological and historical contexts, seeking to understand the origins of textiles and their cultural and symbolic significance. Fiber art is gaining increasing recognition for its immense potential and artistic value.
I was truly impressed to witness how contemporary exhibitions, museums, and collections have embraced textiles as valuable artistic expressions. Notable examples include rugs displayed at the Massimo Minini Gallery in Brescia, textile pieces in Umberta Gnutti Beretta's art collection, a magnificent rug on display in the foyer of the Triennale - Museum Of Design in Milan, and Alighiero Boetti's carpets in the permanent collection at the Castello of Rivoli.
You have collaborated with a poet for the creation of your rugs?If you were to design a welcome carpet for 3 world leaders, what would be the message to each one of them? And who will they be?
I'm not a fan of world leaders and politicians in general, but I would use a piece by David Shrigley that exactly describes my feelings, and it says: "Politicians Make Me Sick." The word "SICK" could be replaced with shit, puke, cry, die, but it doesn't come across as very diplomatic and welcoming.
8 Dec 2022
Article on design & sustainability published by
“What Design Can Do”, Amsterdam
Featuring an interview with contemporary artist:
Krassimir Terziev
https://www.whatdesigncando.com/stories/the-plastic-elephant-in-the-room/
April 2022
An essay on functional art published by ADORNO
https://adorno.design/editorial/designing-for-the-arts-sake-an-exploration-of-functional-art/
Dark Matter
Тъмната материя е форма на материя, за която се смята, че представлява приблизително 85% от материята във Вселената. Черното е символ на елегантност, класика и дълбочина, която не може да бъде достигната чрез никой друг цвят. С настоящата селекция обръщамe внимание на едни от най-отличилите се дизайн арт автори, които залагат на минимализъм, семплота и класицизъм.
Rick Owens & Michele Lamy
Рик Оенс и Мишел Лами, артистичната двойката, която издигна черното в култ. Двамата работят в тандем над редица мултдисциплинарни проекти основно в сферата на модата. От 2005 насам създават и уникални мебели и колекционерски изделия.
Работата по функционалните обекти започват първо покрай обзавеждането на сосбственото си жилище в Париж. Рик наквърля скиците, докато Мишел доразработва обекта и се грижи за производството му с помощта на опитни занаятчии. Материалите, които използват са: суров шперплат, алабастър, бронз, мрамор, кожа и рога. Вдъхновениe черпят през Eileen Gray и Константин Brâncuși до скейт паркове в Калифорния.
Photo credits: https://www.rickowens.eu/en/US/furnitures
Photo credits: https://carpentersworkshopgallery.com/furniture/stag-t/
През 2019 Арно Деклерк споменава в интервю за surfacemag.com, че се вдъхновява именно от Рик Оуенс, неслучайно го нареждам след него в класацията: DARK Matters. Белгийският дизайнер израства в семейство на баща колекционер и майка, която се занимава с мода.
Изделията които създава са скулптурни монолити или произведения на изкуството с функцията на мебел. Голяма част от творбите са ръчно издялани от дърво Iroko, в много от тях можем да видим влияния от Западна Африка, естетика, с която той е живял покрай колекциите на баща си.
Работите на Арно са семпли и елегантни, правят впечатление с използването на традиционни занаятчийски техники, както и с експериментални техники като: третиране на изгорен белгийски дъб с черно петно и восък, за да се създаде дълбока текстура и патина.
За кратко време дизайнерът ръководи и собствена галерия, в следствие на което решава да се концентрира само над работата си по колекциите от уникални дизайнерски работи. Така или иначе в момента е представен от множество галерии по цял свят.
Image source ignant.com/
Когато говорим за колекционерски дизайн, едва ли точно Грузия идва на ум, но уви именно там през 2007 започват работа NATA JANBERIDZE(р. 1981 г.) и KETI TOLORAIA (р. 1981 г.)
Днес Rooms е едно от най-интересните студия за интериорен и продуктов дизайн. Отличава се със собствен стил , комбинация от азиатски и европейски традиции, желание за експерименти с уникални техники и материали. Разкривайки скрити съкровища от техните исторически корени и следвайки инстинктите си, Rooms пренася грузинския дизайнерски почерг в работата си.
Image source: 7btin.net/decor/rooms-design-georgia/
BRUT е колектив от шестима млади белгийски дизайнери, които залагат на силата на колективното усилие и играта с линията между изкуството и дизайна. Създаден през 2018 година BRUT дебютират на Salone del Mobile в Милано, където бързо привличат поглед към себе си със старателно курирана изложба, единен изказ и палитра от индивидуални усещания към материята и дизайна на обектите.
Споделят, че решават да създадат колектива си покрай опита им от Холандия, където колективното е силно заложено в работата на младите автори. „Холандците са научени да създават решения заедно", заявява Нел Вербеке. „В Белгия сме много по-романтични и индивидуалистични в подхода си към дизайна." Както в много други страни, ние се придържаме към идеята за дизайнера звезда, самостоятелният производител, който разгръща визия за света”.
Смятам, че бъдещето на дизайна зависи от колективните усилия на младите автори, особено когато светът е поставен на прага на една криза от невиждан мащаб, икономическа, социална и здравна. Намирането на бързи и същевременно комплексни решения на нови проблеми, все повече ще изисква сътрудничество на много креативни хора, които имат една цел.
Photography : Jeroen Verrecht
Set Design : BRUT collective
Styling : BRUT collective
Stine Mikkelsens, чрез колекцията „Luminous Shapes“ изследва как хората разбират и интерпретират експерименталния продуктов дизайн. Когато представят скулптурни мебели, много често се питат за функцията на предметите. В тази колекция първата фаза е да се правят скулптури и след като бъдат намерени правилните форми, се поставят източници на светлина. Някои обекти имат ясна препратка към вече известни видове лампи, докато други са. по-експериментални поставят под въпрос дали обектът е лампа, само въз основа на наличието на крушка.
Stine има бакалавърска степен и магистърска степен от Kolding School of Design, Дания. Също така има магистърска степен по плетени текстили от Royal College of Art, Лондон, Великобритания и MA Contextual Design от Design Academy Eindhoven, Холандия.
Portrait: License Creative Commons Attribution
Image source: anniversary-magazine.com/
Image source: anniversary-magazine.com/
Anthropomorphic design
На вниманието Ви представяме селекция от петима автори, чиито творби имат антропоморфен оттенък. Каква е връзката между човека, животните и предметите? Може ли характерни за човека форми да преминат във функцията на предмет, може ли човек да бъде гушнат от стол?
Защо обръщаме внимание именно на антропоморфния дизайн?
2020 ще остане в летоброенията на съвременната история като годината, в която всичко се обърка, или си дойде на мястото- това само времето ще го покаже. Несъмнено появата на КОВИД-19 оказа немислимо влияние върху свата какъвто го познавахме. В тази статия обаче ще говорим не за пандемии, а за дизайн и то не какъв да е, а именно антропоморфен.
Сред причините за появата на КОВИД-19 наред със спекулите около супата от прилеп, специалистите цитират рядко явление, при което коронавируснии инфекции, разпространявани само сред животните като: прилепи, камили, котки или добитък сe пренaсят върху хора. Конкретната причина за появата на вируса все още не е изяснена, това, което е сигурно е, че с настъпването на човешка активност и вид в естествения животински хабитат все повече природни закони ще бъдат копроментирани.
През изминалата година имахме достатъчно време да се обърнем към себе си, към едно незапъхтяно ежедневие, изведнъж се оказа, че е нормално да не пътуваме като луди, да консумираме на един дъх и да сме успешни на всяка цена. Странно, но проследих безброй интервюта на творци от различни дисциплини и повечето от тях споделиха, че тази нова нормалност им дава сили и в същност е позитивна крачка към едно преосмисляне на приоритетите ни. Да видим…
Ето го и нашия списък с няколко имена от света на функционалното изкуство:
Joep van Lishout ( р. 1963, Равенщайн, Холандия)
Едва ли можем да се сетим за много артисти, които имат собствено знаме, конституция и валута. Да не говорим за личен утопичен град мечта, разположен на собствена свободна земя. Всичко това не е фантасмагория, а жив факт, от 1995 година до сега Joep жan Lieshout ръководи Atelier Van Lieshout (AVL) в Ротердам, Холандия.
Компанията проектира и изработва творби за едни от най-големите световни галерии и музеи. Говорим за обекти, които съществуват на границата между изкуството, архитектурата и дизайна. Много преди да се появят галерии, които да търгуват с такива произведения, Joep проправя път на много млади автори, които работят в сферата на функционалното изкуство.
Теми, които интригуват автора и неговите колаборатори са: власт, политика, живот секс и смърт. “Изследвайки тънката граница между създаването на изкуство и масовото производство на функционални обекти, той се стреми да намери връзките между фантазията и функцията, плодовитостта и разрушението”.
Image source: https://www.ateliervanlieshout.com/works/furniture/
Anna Aagaard Jensen (р. 1991, Дания, живее и работи в Айндховен)
Анна Йенсен е сред малцината дизайнери, които могат да се похвалят с летящ старт на кариерата си едва след завършване на дизайн академията в Айндховен (DAE) през 2019 . Работата й с Берлинкста Functional Art Gallery, определено допринесе за нейното позициониране чрез соло изложба на Los Angeles Contemporary, представяне в Дизайн Музея Holon в Тел Авив, както и в Фондация К11 Гуанджоу, Китай.
Ана прави пробив още с финалния си проект в специалността Контекстуален Дизайн: “A Basic Instinct” или Първичен Инстинкт. Това, което кара Ана да направи от женското тяло скулптура в контекст са наблюденията й върху вечерни ТВ програми в Америка, където мъжете заемат смело пространството в студиото, докато жените се позиционират леко плахо на стола.
Дали всяка жена би имала куража на Шарън Стоун да поиска място в стаята , леко отпусната назад, със широко разкрачени крака, нехайна за това какво мислят другите? Едно е сигурно на столовете на Ана пише: позволено за сядане само за жени!
https://functionalart.biz/artists/anna-aagaard-jensen/
Witalij Frese (р. 1992, Александровка, Руска федерация, живее и работи в Берлин)
Работите на Витали открих лично при посещение на изложбата по случай дипломирането му в Берлинския университет по изкуствата през 2019 г. Направиха ми силно впечатление, защото ми напомниха на древните методи за приписване на човешки форми върху обект, бяха груби и първични, в същото време крехки и нежни.
Не след дълго направих среща с Витали в неговото студио в Берлин, където открих, че силата му е в живопистта, спомена, че за първи път експериментира с керамика, за мен резултатите са налице- силни и оставащи отпечатък творби. Oстава да видим накъде ще тръгне кариерата на този млад артист.
Barbora Žilinskaitė (р. 1996, Литва, живее и работи в Брюксел)
Лично за мен Барбора е едно от най-вълнуващите открития на 2020. Проектът, с който завършва през 2019 Художествената Академия в родния й Вилнюс е отговор на търсената творческа свобода от традиционалното и технологично образование типично и за нашите ширини.
“Roommates” е серия от човекоподобни функционални обекти, целящи да установят приятелско взаимодействие между ползвател и обект. По думите на авторката обектите: „Създават тази странна, но приятелска атмосфера, при която човек може да гледа мебелите си, сякаш са приятел или домашен любимец.“ “Съквартирантите” на Барбора са изработени от смес от дървесен прах, пигмент и лепило за дърво, материал който позволява едновременно да бъде ярко боядисан и ръчно обработен в органични и чудновати форми.
За мен би било интересно да проследя към коя галерия ще се насочи авторът и дали скоро ще видим нейните произведения на големите арт дизайн панаири по света?
Chris Wolston (Rhode Island, USA, живее и работи между Бруклин, Ню Йорк и Меделин, Колумбия)
Крис Уолстън определено за мен е един от най-разпознаваемите автори в сферата на функционалното изкуство. Особено впечатление ми направи със серята от столове “Nalgona” изтъкани от 100% колумбийски мимбър (ракита), вдъхновени от хуманоидните предколумбови керамични изделия.
Интересът на Уолстън към незападните традиции на изкуството възниква в Института Кокробтей, Акра, Гана, където учи, преди да получи бакалавърска степен по изящни изкуства през 2009 г. в училището пи дизьайн в Роуд Айлънд. Като стипендиант на Фулбрайт заминава за Колумбия, където изучава керамика и традиционни занаятчийски техники и и материали. Днес той работи както от Колумбия, така и от студиото си в САЩ.
Image source http://www.patrickparrish.com/contemporary/collection/chris%20wolston/item/1186
copyright soldout.design 2021